О. Харалампос Пападопулос

Свети Максим Кавсокаливит. В този светец винаги ме е въодушевявала неговата свобода. Тази негова свята „лудост”. Палел колибата си и сменял местопребиваването си, тръгвал и се отдалечавал, всеки път, когато чувствал, че рискувал да загуби това, което бил и искал да направи. Не анализирал своята свобода, начин на живот, пътеката, която го водила до Бога и неговото аз. Наистина, ние колко „колиби” запалихме в живота ни, за да можем да бъдем себе си? Ние да живеем, а не някой друг вместо нас? „Колиби” са самозаблудите на лъжливото ни аз. Нашите лъжливи чувства. И повечето от нас не изгорихме нито една „колиба” . Влязохме в една и в нея остаряхме. Въпреки че течеше вода от покрива, въпреки че вътрешността ни прогни. Във всеки случай, един път не подпалихме нашата колиба, защото е нужна добродетел да подпалиш твоите „сигурности”.

Превод: Константин Константинов