Автор: о. Харалампос Пападопулос
Това, което губя, ме кара да търся; това, което „до израняване” ми липсва, ме подтиква към търсене. Най-дълбоката ми рана отваря вратите за творчеството. В крайна сметка историята я пишат нашите най-дълбоки загуби.
***
Бях ти казал, че ти никога не свали качулката на този палач, който години наред разкъсва твоите мечти. Ужасно е да научиш, че ти уби живота си.
***
Най-изморителният, най-задушаващият човек, който срещнах в живота си, беше моето аз. Другите бяха просто огледала.
***
В нашето усилие да станем свръхчовеци губим възможността да останем човеци. „Често пъти не е лесно да застанеш пред отговорността на твоите мечти. Когато особено знаеш, че за да ги осъществиш, е нужно да се бориш със собственото си аз, и най-вече с твоите най-лоши страхове”.
***
Не съди строго себе си и другите. Не си съвършен, приеми го. Ама дори другият не е, примири се. Днес може да си направил грешка, утре обаче можеш да извършиш и да преживееш нещо много красиво и ценно. Сред падението се опитай да не правиш обобщения като: „Нищо не върша добре. . . Никога няма да успея. . .” Не съществува по-голяма клопка. Всъщност това е автогол за нашата ценност като хора. Отличават ни не грешките, а цялостният ни живот. Всичко се преобразява в Христос. Животът е постоянна промяна. Не си статуя, река си, която теч между бреговете на живота.
***
Никой не е лош; ранени сме.
***
Събуждаш се и чувстваш тялото си ранено. Сякаш не си спал изобщо и тази нощ. Утрото те намира по-уморен от момента, в който легна в леглото. И понеже умът винаги говори лъжи, Бог ни даде тялото, което не знае да лъже, нито да лицемери, и ни казва една истина, че ти прекара нощта върху невидимите сцени на живота си.
***
Да, не съм съвършен. И да ти кажа ли? Съвършенството ме оставя хладно безразличен. От години спрях да вярвам в добродетелите си. Вярвам само в необятната любов на Бога, въпреки че кожодерите на мечтите ми силно се бориха да ме убедят в противното. Но и аз съм виновен. Защото, въпреки че си изпатих, не се поучих. Въпреки че следвах, никога не взех диплома. Още не съм разбрал и не мога да различа коварния от невинния. Всички ми изглеждат едни и същи. На пръв поглед навсякъде виждам невинност. Обичам дълбоко в себе си дори тези, на които бих искал да „навредя”. Камъкът, който вдигам, превръщам накрая в камъче на морския бряг.
***
Мъчейки да се откажем от храни, навярно храним обилно егоизма си.
***
Знаеш ли кое е най-голямото мъчение? Да се чувстваш виновен спрямо радостта.
***
Да, тормозът е жестока и нечовешка постъпка. Трябва да го прогоним от всяка педя земя. Но да ти изповядам ли нещо много лично? Най-лошият тормоз, който видях някога в живота си, бе този, на който сам се подложих години наред, когато гузно бичувах себе си за всяка моя мечта и желание.
***
Колко пъти се почувствахме сами сред множество хора? Това е така, защото душата мери разстоянията с любовта, а не с ролетка.
***
Познавам я добре тази неделна меланхолия и особено привечер. Знаеш ли защо тогава винаги си по-меланхоличен? Защото чувстваш едно предателство, за моменти и часове, които са се изгубили без да ги живееш. Казваш „Край, свърши!”. Да не говорим, че когато ни поучават, че е празник и трябва да сме радостни, някъде вътре в нас се възпротивяваме, след като радостта не цъфти в „трябва”. Но помни, не си длъжен да се чувстваш добре, понеже е Неделя или празник. Не натискай себе си да почувстваш нещо, което не си готов да преживееш. Не забравяй, че ако сърцето ти не поиска да преживее и да оцвети всеки ден, час и момент, никой календар не може да го направи. При това ще дойдат и други недели, бъди готов. Бог не е с календарите, а с човешките сърца.
Превод от гръцки език: Константин Константинов
Блог за отец Харалампос Пападопулос 