О. Харалампос Пападопулос

Остани в настоящето, за да се промени бъдещето ни“

В действителност Бог избира нас, не ние Него. Дава Своята благодат и там, където ние бихме казали «Изключено е. . .». Но прави така, защото е Бог на изненадите и обратите. Парадоксален в Своите решения.

Докато си мислиш, че знаеш какво иска и търси, всичко преобръща. И между нас казано, само сред разрухата намерихме себе си.

Затова всеки път, когато изкривихме заповедите в наредби и сурови закони, загубихме благодатта, свежестта и радостта от Неговото присъствие. Защото Божиите заповеди са пътища, а не закони.

Но истината е, че Той избира кога ще дойде в живота ни, кога ще прати благодатта Си, какви задачи ще ни възложи.

Не знам защо и как, изборите са Негови. Няма аз да ги съдя, но ако видите в историята, понякога не избира  «най-добрите деца», за да върши Своята работа.

Това естествено ни обнадеждава, защото нашият мрак не възпрепятства светлината Му да влезе през нашите пукнатини. Затова нека не се съпротивляваме, а да се научим да се доверяваме и да се оставяме на устрема на Неговата тайна, който обхваща всички и всичко.

***

Отказът да живееш живота, който Бог ти е дал, е грях. Бог ни «зове», а ние се крием зад нашите мечти, желания и харизми.

Нека си припомним притчата за талантите. Строго биват съдени онези, които отказали да живеят уникалността на тяхната личност, призива и харизмите, които Бог им е дал. Христос иска от нас да живеем, а не да се скрием зад съглашения, идеологеми и стереотипи, зад болестта и нейните симптоми. Всичко, което не живее с истина, се разболява.

Христос изобличава смоковницата за нейното безплодие, тоест отсъствието на «желание». «Къде  е плодът ти?  Направих те дърво, дадох ти всички възможности и ти не даваш плод. . .». Направих те човек, приведох те от небитие в битие и ти не живееш, просто оцеляваш, влачейки трупа си, който мирише на смърт. Най-трагичното е, че създаваш фалшиви рай-ове, за да не видиш никога твоя ад. Оставаш в твоя ад, защото не смееш да погледнеш рая, който криеш в теб.

***

«Не моли Бога да те направи здрав, а да те направи добър», казва свети Порфирий. И аз в тези думи чета: не моли да станеш здрав без първо да чуеш какво иска да ти каже травмата, раната, болестта ти.

Много пъти една болест е последният опит на душата ти да ти каже една голяма истина, която  искаш или не издържаш да чуеш. Тялото говори. Душата пише историята на раните ни върху нашата уязвима плът. Болестта чертае върху  телата ни онези неща, които никога не поискахме да видим, и крещи: «Погледни! Виж! Сриваш се и погиваш, промени се, преобрази се, покай се!

Болестта говори езика на здравето. Никоя сянка не съществува без светлина. Никоя рана не идва без да подарък. Но и никой кръст не остава без Възкресение.

***

Помислял ли си поне за малко, защо душата ни се успокоява, умиротворява и трогва, когато се покланяме на мощите на един светец? Когато се причастяваме с Тялото и Кръвта на Христос? Когато устните ни шепнат молитвата? Защото във всичко това се крие  Самият Бог. Защото ти припомня на Кого принадлежиш, кой си, какво дойде да правиш в тази земя и етап от живота. Един дълбок първичен спомен се пробужда в теб, един глас ти нашепва «Оттук дойде, тук принадлежиш, тук ще дойдеш отново. . .».  Споменът за Рая никога не си е тръгнал от  нас, макар   да го загубихме.

Носим в нас всички векове и душата ни помни първото преживяване на топлината, любовта и пълнотата. Затова там, където намерим места, пространства, хора, които ни напомнят и ни явяват Рая, се трогваме, чувстваме ги като наш дом и се утешаваме до тях.

Какво друго от вкусвание на Рая е една топла прегръдка, една целувка, една усмивка, един разговор, една красива човешка дружба, пълна със светлина и радост, общение и споделяне, която унищожава самотата? От малките радости вървим към големите, казваше св. Порфирий, имайки предвид, че ако се научим да се радваме на простите и всекидневни неща, ще се зарадваме и на небесните и духовни. Ще се научим да живеем големи духовни преживявания единствено ако се научим да казваме „Благодаря! и „Слава Тебе, Боже“ в нашето всекидневие. Нищо да не подценяваме, нищо да не подминаваме, всичко да гледаме като капки на любовта и присъствието Божие.  При това  Бог чрез всички прости и ежедневни неща ни намигва за великите и вечни неща, които идват.

***

Как можеш да си радостен? Когато почувстваш, че за да си щастлив, не е нужно да си решил всички твои проблеми. Когато се научиш да се смееш на твоето „сериозно“ аз. Когато приемеш, че не си съвършен и че неуспехът е човешко състояние. Когато почувстваш, че Бог те обича и в най-ужасния ти ад. Когато преживееш в сърцето си, че нищо, никоя  твоя грешка, никой грях или добродетел не е по-голяма от Божията любов. И когато Бог обича, това означава, че си представя  онези неща, които днес ти се струват невероятни, да станат утре.

Остави Бог да има мечти за теб дори  когато ти имаш кошмари,  утрото ще те изненада.

***

Зная, че не искаш да изпитваш болка, никой не иска. Възможно ли е това? Не. Този живот има болка. Дори Христос изпитал болка и страх. Пролял пот и сълзи. Но не се предал. Не потърсил лесните отговори и решения.

Ап. Петър му предлагал да не ходят в Йерусалим, за да не се разпне,  но Христос му казал: „Махни се от Мене, сатана!“ Защо? Защото Христос останал верен и посветен на делото Си.

Посвещението на една цел, на една Личност именно ще ни даде плодове и красотата на живота. Ако  опиташ да се скриеш от проблема, той ще те преследва цял живот, променяйки своята форма. Ако се опиташ да го поставиш под изтривалката, не след дълго ще се спъваш в него и ще падаш.

Колкото и да изпитваш болка, не трябва да бягаш от проблема, който имаш пред теб. Защото животът постоянно ще го поставя в нозете ти. Където и да ходиш, колкото и връзки, работи, къщи или градове и да смениш, той ще е там, крещейки чрез изпитания, кавги, конфликти и болести „Ех, приятелю, какво ще стане, ще ме преодолееш ли?“

Не бягай от проблема, не го крий, не го хвърляй в мръсното бельо. Ще засмърди и скоро ще го намериш в по-лошо състояние, отколкото си го оставил. Остани в настоящето, за да се промени бъдещето ти.

Превод: Константин Константинов

Източник: храм „Св. цар Борис“