Не ни е грижа да обикнем Христос, а да спечелим Рая

О. Харалампос Пападопулос

Връзката с Бога, това, което наричаме духовен живот, е толкова проста и радостна, но ние я правим толкова сложна и изморителна, чепата и мъчителна. Вини, страхове, смут, негативизъм и ропот. И всичко това затворено в един израз: егоизъм. Да, това е гордост и егоизъм. Защото искаме всичко да контролираме, да спечелим и да определим. Бога в джобчето ни, спасението – в нашите печалби. Всичко контролирано от нашето его. Толкова акъл, толкова ум, толкова егоцентричност и контрол, къде да остане място за чудото?
Живеем потопени в ума ни. Задавени сме в светската и духовна тревога. Едните мислят за земните, другите за небесните, но всички – стресирани. Всички търсим печалбата и никой любовта. Не ни е грижа да обикнем Христос, а да спечелим Рая. Затова имаме напрежение, помисли, страх и смут. Защото не търсим Него, а печалбата от Него.

Малко Го обичаме, повечето се боим от Него и още толкова Го експлоатираме. Страхуваме се да не отидем в ада, където накрая самият ни живот става ад. Защото адът означава да не обичаш, да не си с твоя любим. Казваше някой светец „аз искам да съм с любимия ми Христос, ако ще и да е в ада. . .“. Любовта не гледа печалбата, а въжделението. Възкръсва в присъствието на другия, умира в негово отсъствие.

Стресираме се толкова много да се „спасим“, че накрая разрушаваме най-големия Божи дар – самия живот. Сигурен съм, че когато Бог ще ни види, ще ни каже „Защо?“. „Защо се уплаши толкова много? Защо не се осмели да живееш това, което ти дадох и подарих, дара на съществуването?“.

Схеми, книги, беседи, помисли, духовни упражнения и подвизи, за да се храни егото. И в същия момент забравяме да живеем, да благодарим, да славословим Бога за Неговите дарове, за възможностите, които ни дава, за присъствието Му, което е навсякъде… Но как да го видим, след като сме заети с нашето „спасение“?

Сега, когато вирусът ни затвори в домовете, всички си спомнихме ценността на разходката. Да ходиш, да слушаш, да виждаш и да чувстваш. С тялото, което Бог ти даде. Да усещаш стъпките си, дъха, сърцето ти да бие, с пълно присъствие в това, което правиш и си.
Сега, когато пандемията ни затвори в домовете, спомнихме си колко ценни са животните. Ценността да се грижиш за едно бездомно животно. Да го имаш за компания и то да разкрасява живота ти. Едно кученце да ти припомня какво означава никога да не си си тръгнал от Рая.

Сега разбрахме каква ценност имат приятелите, човешките лица в живота ни. Какво означавали думите на светеца, който плачел, защото от дни наред не виждал един човек. Или думите на аввата, който, когато го попитали видял ли си някога чудеса в живота ти? Отговорил „Човека“. Сега ни липсват нашите близки, приятелите, родителите и роднините. Всички онези, които с толкова претексти и оправдания отказвахме да видим и да споделим с тях нашия живот.

Един захвърлен, а не живян живот. Убити дни и струпани моменти като трупове в сърцето ни. Отвори прозореца, вони на самота. Отвори да влезе Христос, хората, животните, творението, животът, който ти бе дарен и ти без срам го уби.

О. Александър Шмеман казваше, че съществува един грях – да живееш така, сякаш Бог никога не е дошъл на земята. Смирено ще допълня, че е голям грях да се страхуваш да живееш, но и да трепериш да не умреш. Бог не ни е дал живота, за да го намразим и да го убием, а да го преобразим. Да стане настоящето вечността на идващото Негово царство.

***

Може да съществуват „случайни родители“, но не и случайни деца. Може да не си бил в плановете на родителите си, „случайно“ да са те заченали, но със сигурност си бил в плановете на Бога. За Бога не съществува случайност, а Промисъл. Затова помни, че не си случаен, не си захвърлен, не си дошъл просто от една грешка или в погрешен момент. Не си грешката на един живот.

Бог превръща „грешките“ в благословения и възможности. Всяка рана, която сме претърпели, може да стане харизма. Ти си уникален за Него, ти си част от Неговия план за Неговото миросъздание и царство. Той е искал да се появиш на бял свят и затова няма да те остави да се погубиш.

Превод: Константин Константинов

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s