Този, който се страхува, не си ти

о. Харалампос Пападопулос

Не ти се страхуваш. Не ти се тревожиш. Не ти трепериш и се подлудяваш от тежестите и трудностите на всекидневието, а ролите, с които си се нагърбил, те те карат да се чувстваш така. Ако съблечеш костюма, който ти облякоха, и разкъсаш маската, която носиш, представяйки се за нещо, което не си, тогава ще видиш, че ти никога не изпита страх; че никога не почувства меланхолия.Твоята скръб не ти принадлежи. Тя принадлежи на твоите роли. Не на теб. Ти си радостен. Духът, душата, която живее в теб, не разбира от скръб, а е дар Божий, пълен със светлина и радост. Скръбта е реакция срещу лъжата, която живееш. Тревогата – срещу ролята, което се опитваш да играеш, страхът – вина не за това, което си направил, а за онова, което си забравил и отказал да изживееш. . .

Този, който се страхува, не си ти, но ти чувстваш страховете на тези, които са те отгледали. Родителите не са просто биологични реалности, а най-вече душевни. Във всеки случай душата не се ражда със страхове и проекции. В нас живеят нашите предци, както казва св. Порфирий. Нашата мисия е да ги изцелим.„От мерки за сигурност се обградихме със стени и стените се превърнаха в наш затвор” (Костас Уранис).

Ако нещо е трогвало и трогва Христос, това са любящите хора. Онези, които имат сърце. Те чувстват, страдат, усещат болката, радостта, живота, скръбта, обичта и любовта. Жените-мироносици са първите, които видели Възкръсналия Христос, защото имали силен копнеж за Него. Имали любовта, която превъзмогва страха и несигурностите, оправданията и претекстите. Имали онова сърце, което, когато обича, не знае да пресмята, а само да дава…

Превод: Ковстантин Констнантинов

Източник: Личен блог на о. Харалампос Пападопулос