Светлината влиза през пукнатините на душата ни

О. Харалампос Пападопулос

„Светлината влиза през пукнатините на душата ни. . .“
(Писмо до човек, който страда от душевна болест)

Пишеш ми, че от малък си имал страхове, паника и по-късно като човек на средна възраст вече имаш депресия. В същото време казваш, че имаш копнеж за духовен живот. Че искаш да се оприличиш на подвижници и хора, които полагали големи усилия и водили сурови битки със своето аз, за да срещнат Бога. Но докато го искаш, в същото време не можеш да го постигнеш и това те разочарова, усилвайки твоята скръб, вини и фикс-идеи. Искаш от мен отговор. Това, което смирено мога да ти кажа не като мъдрец, а като страдащ, не чрез моята добродетел, а чрез моите постоянни падения, е следното:

1. Бог е Личност и създава уникални и неповторими отношения с всеки човек. Когато четем житията на светиите, се дивим на Божията милост. Виждаме, че връзката с Бога е реална и постижима. Вдъхновяваме се от любовта и копнежа на светците да намерят начини, чрез които ще вкусят Божието присъствие в живота си. Но това е едно, и друго да искаме да подражаваме на техния начин на живот. Това не е възможно. Защото техният начин бил личен.

2. Бог иска от теб нещо уникално. Пътят, който ти открива, за да се срещнете и срещите, които ти определя, са уникални. Подхождат на теб, на твоята история, преживявания и опит. Бог никога не е поискал нещо, което нямаш или за което знае по-добре от теб, че не можеш и не издържаш. Затова не угнетявай егоистично себе си. Приеми това, което си, онова, което можеш и издържаш, и това дай на Бога.

3. Накрая, нека се върнем към въпроса с твоето изпитание. Хората, които имат някакви душевни изпитания, не могат и в никакъв случай не трябва да напрягат тяхната нервна система. Защото вече е изморена и от дете наранена. Трябва да правят малко, прости и радостни неща.

Духовният живот не е натиск, стрес, натрапчивост, гнет и скръб. Старецът Емилиан Симонопетритски говореше за „радостна аскеза“. Както и св. Порфирий, за един духовен живот, чиито характерен елемент не е насилието, а любовта и радостта.
Затова не изчерпвай себе си в неща, които те превишават. Които не са за теб, не ти „подхождат“. Това, което трябва да правиш, е да понесеш кръста на болестта. Да кажеш „Да бъде благословено името Господне“, и тогава ще видиш, че Бог ще те изпълни с благодат.
Фактът, че от малко дете си разпнат не оставя безразличен Бога. Приемайки раната, по един парадоксален начин я изцеляваш. Караш я да омекне.

Правилото на твоята молитва е търпението и приемането на уязвимостта и крехкостта на твоята душевност. Това те води до смирение, до любовта и оттам до славословие и дълбока молитва. Защото едно „Слава Тебе, Боже“, което ще каже един болен човек, превишава в пъти стотиците броеници и поклони на един монах, който има свободата да е здрав.
Ако лекарят прецени, вземи със смирение и славословие към Бога твоите лекарства. Ако трябва да поработиш като психотерапия с твоите мисли и емоции, го направи. Медицинската и психологическата помощ не отменя духовния живот в Христос. Психиатрията говори за „душата“ като невробиологична структура, а Църквата – като Божий образ и екзистенциален център на човешкото битие, но това са различни неща и не се обърквай.

Също така не се обърквай, когато четеш отци на Църквата, които говорят за скръбта. Едно нещо е дистимията (форма на хронична депресия), унинието, периодичната и преходна фаза на скръб, през които минаваме всички хора, и друго нещо клиничната депресия. Отците говорят за скръбта и дистимията, не за депресията, и дори когато споменават термина, не го използват както прави науката. Нужна е разсъдителност и да внимаваш какво слушаш и четеш по тази тема.

Опитвай се просто, спокойно и нежно да изпълняваш Божията воля, която е любов, състрадание, прошка и снизходителност към всички. Казвай Иисусовата молитва, безмълвие без специална програма, просто за да се научи умът ти сам да се втурва към Христос. Но не с натиск или натрапчивост. Веднага щом почувстваш задушаване, я прекъсвай.

Да живееш с радост всекидневието, с приятни неща, с приятели, сам, както се чувстваш по-добре. Изрази се, твори, движи се, обичай и позволи да те обикнат. Без вини, те са от нашето патологично аз, хвърли се в морето на Божията любов и тогава ще видиш, че греховете ти са капки в океана. Не рови във вчера, живея днес и си представи утрешния ден.
Търпението и приемането, което ще покажеш към твоето състояние, накрая ще се окаже хранителният тор за култивиране на твоето същество, за да се яви Христос, изпълвайки със светлина и радост живота ти. Не е задължително да изчезнат проблемите ни, но когато дойде благодатта, всичко се облича в радостта на Духа. Той живее в теб и Той прави всичко.

Превод: Константин Константинов