Бог ще ни даде това, което трябва и имаме силата да видим, чуем и живеем

О. Харалампос Пападопулос

Обикновено говорим много, когато вършим малко.

***

В този живот едно е сигурно, че няма да имаме всичко, което сме закопнели, и не винаги както сме го поискали. Бог ще ни даде това, което трябва и имаме силата да видим, чуем и живеем. Затова нека се смеем, нека си стиснем ръцете. Да не се огорчаваме. Да не се разстройваме за това, което утре няма да съществува, нека живеем с това, което днес можем.

***

От всички цветя обичам розите. Защото съчетават истината на живота. Цвят и бодли наедно.

***

Винаги една загуба ще движи живота ни, да помним това. Една дълбока липса. Без нея не съществува желание. Един загубен рай, който ни зове да се завърнем.

***

Навярно определени пъти трябва да имаме смелостта, колкото и да ни боли, да казваме „Край”. Защото, ако ние не го направим, животът ще го направи насила. Дръж красотата преди да стане кошмар.

***

През целия си живот се опитваме да осъществим една мечта, мечтата на другите за нас. Не го осъзнаваме, освен в някои гранични моменти. Моменти, където смъртта вече е толкова близо, че дъхът й мирише на отвратителна повърната „храна” – поради моменти, които не живяхме и не бяхме истинни и честни със себе си. Там, в пълното оголване, в самотата, която иска да те погълне, без отбрани и всеоръжия, започваш да намираш нещо уникално твое. В онзи час, в който изглеждаш толкова безсилен, но въпреки това си победителят.

***

„Отвори прозореца да влезе малко въздух. Ще гръмнем тук вътре. . .” – някак така започва лятото. Принуждава ни да се открием, да се разширим. Отваряме прозорци, врати, събличаме дрехи, търсим повече кислород и прохлада. Вратите са отворени и (другите) ни виждат. Доста хора не издържат това откриване, това оголване. Страхуват се. Предпочитат зимата, чувстват сигурност, когато всичко наоколо, най-вече в тях, е затворено. „Затвори вратата да не ни виждат. Студено е и се страхувам”.

***

Предателят винаги следва същия маршрут – първо ти се диви и прави бог от тебе, а след това те предава хладнокръвно.

***

Никога не се удивих на една зрялост, ако не бе изградена върху „лудост”.

***

Каквото и да се случи в живота ни, колкото и трудни да се окажат обстоятелствата, колкото и неблагодарно да се отнесат към нас, да съхраним в нас човещината. Да не допускаме проблемът да ни промени. Нека не забравяме: колкото повече време оставаме човечни, толкова по-божествени ставаме.

***

В нашето усилие да не изпитаме болка и да не се нараним накрая не живеем (истински).

***

Дрогиран не е само този, който взема хероин. Съществуват  някои много по-опасни узаконени дроги.

***

Нека спрем да плачем над трупа на живота ни и да оплакваме часовете и годините, които отминаха и ни писаха „неизвинено отсъствие”. Няма никаква полза да гледаме назад с биберон в уста. Както прочетох  на една стена някъде из тъмните улици „Остави живота, който живееш, и потърси живота, който губиш”. . .

***

В този живот никой никога няма всичко. Животът те зове да вземаш решения. И когато вземаш решения, изпитваш болка, защото винаги нещо  губиш, нещо оставяш, за да спечелиш нещо друго. Решението съдържа в себе си загуба, изоставяне. И това те кара да изпитваш болка. Но е единственият път, за да живееш.

***

Да си добродетелен не означава да си страхлив. Грешката е живот, страхливостта – смърт.

***

Този свят никога не приюти някой чувствителен човек; или го подлудиха или го разпнаха.

***

Още една мания: във всичко, което правим, на всяка цена да има голям смисъл. Животът е смисъл, не търсим нещо друго. Просто нека живеем живота, който Бог ни е дарил и да спрем да търсим във всичко причини и смисъл. Животът не е химично уравнение, което трябва да анализираш, а действителност, която трябва да живееш.

***

Животът не те пита, просто се търкулва.

***

Едно „Добър ден!” с усмивка, едно „Лека нощ!” с прегръдка, едно „Браво!” и едно „Обичам те за това, което си!” –  това животът иска, за да разцъфти.

***

Настъпва час да се „преместиш”, да „смениш квартала”,  и виждаш колко и какви непотребни неща си натрупал толкова години, без да са ти влезли в употреба. Бяха само излишна тежест и  заемаха място. Тогава вземаш решението, че отсега нататък непотребните и излишните неща ще отиват в боклука. Защото в сърцето ти повече няма място за лъжа.

***

Никой никога не е имал мечти=сънища без да види и кошмари.

***

Тази вечер връщаме часовника един час назад. Животът обаче винаги върви напред. Или го следваш или просто те подминава.  Времето не се сменя на Нова година.

***

Когато не се научиш да благодариш на живота, ще дойде момент, в който ужасно ще го молиш.

***

Има някои истински «survivors», които от деня, в който са се родили, се опитват да оцелеят в несгодния живот, който всекидневно им поставя най-трудните изпитания. Да се надяваме, че наградата си заслужава болката.

***

Колко завиждам на младите, които се радват на живота без да го анализират. Не „внимават”, затова и нищо не си патят. Нямат цели, затова се радват на мига; не вземат насериозно нещата, затова живеят с радост. Те са себе си, спонтанно и искрено. Удивяват се, защото всичко живеят сега, а не  „по-късно”. Колко бих искал да се доверя на живота,  на моето аз, на Бога. Да живея без да имам това мъчение на постоянното анализиране, на страха, който набива спирачка, на тревогата, която контролира, която иска всичко да знае и да го определя преди дори да се е случило.

***

Не е нужно да знаем всичко, за да живеем. Нито да сме решили всичките си проблеми, за да се зарадваме. Така или иначе всичко ще се открие в свое  време.

КОГАТО АДЪТ „УХАЕ” НА РАЙ

Припомни си, че преди да видим светлината,  пълзяхме  в мрака. Преди да се засмеем, плакахме часове наред на брега на нашите мечти. Влачихме се  по нашата измъчена земя, изгубихме се в блуждаещи небеса, и единствено когато адски се отчаяхме, Раят се роди в душата и тялото ни. Кръстът винаги предшества възкресението. Адът – Рая. Бог се явява, веднага щом се оголим и оставим оръжията  на „добродетелите” и постиженията на земята, в крайно смирение.

***

Не, не всички биваме съдени  по един и същ начин. Не всички живяхме един и същ живот.  Не всички имахме едни и същи белези и рани. Не видяхме едни и същи житейски сцени. Не навсякъде разцъфтяха усмивки и не всички почувствахме силни прегръдки.  Доста хора останаха сираци. Други без целувка и мнозина без да чуят едно „обичам те”, „имам нужда от теб”, „искам те”, „копнея за теб”, „браво”, „можеш”, „ще успееш”.

Затова ти казвам, не можеш да ме съдиш, защото не ти живя живота ми. Само едно те моля. Този пръст, който години наред размахваш демонстративно пред очите ми, го свали и хвани ръката ми. Това е единственото движение, което ужасява смъртта.

***

Форма на святост е и това: да се радваш с радостта на другия – ако ще и (той) да не е пред теб.

*** 

Аскезата ни държи будни, готови да живеем с плам и дълбочина изненадата на нещата и удивлението на живота.

***

Всеки Кръст крие Възкресение, всяка болка – благословение, всяка сянка и страх държи подарък в своите ръце.   Разкъсай връзките на ума и тълкуванията и го виж.

***

Съществуват „добродетелни” грехове и дълбоко греховни „добродетели”.

***

Не ми харесват хората на силата и мощта, неуязвимите и изгладените. Онези, които гледат кога ще паднеш, за да се изсмеят  самодоволно. Нито „безгрешните вярващи”, които са готови да хвърлят камъка на анатемата върху слабия, грешния, затруднения и различния.  Имат нещо смразяващо в погледа.  Липсва им милосърдието, т.е. Бог. Силен не е този, който не е плакал никога, този, който не е се е уплашил или не е почувствал агонията на смъртта, нито този, който не е направил страшни грешки в живота си, а онзи, който може да каже: гладувам, жадувам, прощавай, липсваш ми, прегърни ме!

Превод: Константин Константинов