Не искам вече, Христе мой да тълкувам, а да живея

О. Харалампос Пападопулос

Рушим, Господи, дара на живота. Честта, която ни оказа да ни приведеш от небитието в живот, от тъмнина в светлина. Безчестим я всекидневно, по много и различни начини. Най-лошият от всички е отказът да се оставим на Твоя план, на Твоя промисъл и мъдрост. Противим се, водим битка и накрая се задушаваме.

Ако обаче, Христе мой, се оставяхме, ако се отпускахме и Ти се доверявахме, щяхме да бъдем спокойни и щастливи. Но искаме всичко ние да решим, с нашата логика и нашите планове. Не е лошо да планираш, но е трагично да не знаеш, че в живота не контролираш всичко.

В действителност да искаш всичко да контролираш е омраза към живота. Защото животът е тайна. И тайните не ги анализираш, а ги живееш. Оставяш се на свободата на тяхната непознаваемост, на тайната на утрешния ден, който не знаеш.

Господи, колкото повече раста, искам по-малко да разбирам и повече да усещам. Искам всеки ден да Ти се противя все по-малко, място да направя да влезеш с Твоите тихи стъпки, във всяка част на моя живот. Просветли всеки кът на моето битие, ходи по земята на плътта ми, простри се върху небето на душата ми, целият да стана светлина.

Не искам вече, Христе мой, да тълкувам, а да живея. Да живея Твоето присъствие във всяка форма и състояние на живота. Да Те гледам във всяко нещо, което ме гледа, да Те чувам в това, което ми говори, да Те докосвам във всяко докосване на живота, да Те вкусвам всеки път, когато ям и пия от Твоите дарове.

Ти си навсякъде, Господи, и го зная, но не е достатъчно само това, трябва и да го видя, да го почувствам, да го преживея. Затова се нуждая от Твоята помощ – от ума да сляза в сърцето, от думите в делата, от страха в радостта. Не стигат само моите усилия, не стига само да го искам, нужни са Твоите ръце да прегърна отломките вътре в мен.

Нуждая се от Твоето слово да създам нов език, на който да говорят моите мечти. Нуждая се от Теб, защото стълбицата от земята към небето, от ума към сърцето е висока и има много стъпала. Искам някой да ме държи, когато падна, да зная, че каквото и да стане, съществува някъде Твоята прегръдка. . .

Превод: Константин Константинов

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s