Не съществува грешка и правилно, всичко е път

О. Харалампос Пападопулос

Грешките, които направихме, станаха живот

Не, не съществува добър и лош път. Както не съществува добра и лоша река. Всичко води до обятията на морето. Не се разочаровай. Скръбта в очите ти, стягането в сърцето ти, треперещите ти ръце не са покаяние. Страх и вина са. Защото ти казаха, че винаги трябва да си съвършен, да си някак, за да те приемат другите, за да приемаш ти себе си. Всеки път, когато профилът ти се пропуква от някоя грешка, се разтърсваш, губиш и умираш, чувстваш, че ще дойде отново наказанието, отхвърлянето на лошото дете. Не, не съществува грешка и правилно. Всичко е път. Правилното те води до грешка и грешката до правилното. Когато губиш, намираш, и когато умираш, възкръсваш. Разбери, че съществува Някой (Бог), Който не те наказва за грешките ти. Който те държи в Своята прегръдка тогава, когато не можеш да провлачиш нозе. Разбери, че отвъд правилното и грешката, доброто и злото, стои любовта.  Една топла прегръдка винаги те очаква да разсееш  твоите страхове.

***

Научи се да пишеш и да триеш постоянно историята на живота си, без да се страхуваш от грешки и  цапаници.

***

 Страхливите винаги ще коментират смелите, защото завиждат на грешките, които никога не се осмелиха да направят.

***

Покаянието означава да вървиш напред, към Христос,  светлината,  благото и възвишеното, а не да гледаш назад колко мрак си погълнал. Няма никакъв смисъл да оплакваме миналото ни, когато настоящето ни е Христос. При това да не забравяме, че грешките ни са пътища към спасението ни.

***

Тези грешки, за които се почувства толкова зле, тези провали, за които плака, мрака, в който се потопи и въздух не можеше да си поемеш, са причината днес лицето ти да блести и плътта ти да благоухае. Без тези „адски”  дни нямаше сега да ми говориш от рая.

***

Греховете и грешките са мои. Само аз и Бог знаем защо и как ги направих. Ти, малко мое човече, с ролетката на „добродетелта” и на „закона” в ръка, не можеш да ме съдиш, просто защото не знаеш нищо за живота ми, особено за нощите, в които от мечтите ми оставаше солен вкус в мен. И научи и нещо друго, никой никога не е извършил грях за удоволствие, а защото някъде там дълбоко една невидима рана е прокървяла и една дълбока рана, както морето, всеки път, когато отплавахме, потапяше нашите надежди. . .

***

Мъдростта в живота ни са грешките, които направихме. А светостта на  душата ни – греховете, които ни научиха да жадуваме за небето.

***

Колко пъти в живота ни оплескахме всичко? Много. Колко пъти още ще го направим? Доста. И какво търсим в това пътуване, белязано от падения и възходи, грешки и  правилни постъпки, светлина и  мрак? Възможности. Възможности за ново усилие.

Това е Възкресението, една огромна възможност. Възможност да живеем напук на смъртта, която ни заплашва в самата ни природа, от първия миг на живота ни.

Христовото Възкресение дава едно ново виждане за времето. След победата на Христос над смъртта времето вече не се търкулва като враг, готов да ни погълне в своя ход. Животът вече победи. Времето придоби възкресен характер. Смъртта не съществува и затова не съществува и край,  свършек, небитие, изключване.

Нашите грешки,  крахове, неуспехи, въжделения и страсти не стават причина за вечна присъда, а за покаяние и поправяне. Съществува времето , същества възможността.

И да живеем се страхуваме, и да умрем се ужасяваме

Красотата не е в „съвършеното” и „безупречното”. Животът е хубав, защото не е „съвършен”. Този свят го разкрасяват страдащите. Небето го трогват плачещите, Бога – разпнатите. Без всички тях животът би бил грозен, без цвят и вкус, в лъжата на неговото „съвършенство”. Страдащите и „грешниците” изпълват света с красота и святост. Без тях изкуството е осиротяло, книгите без автори, творбите без думи, картини черно-бели и преди всичко синаксарите (т.е. житията) без светци.

***

Сутринта имаше невероятно топло и сияещо слънце, няколко часа по-късно мрачно небе; това се нарича живот.

***

Животът е тайна, не губи време, опитвайки се да я разбереш. Просто живей.

***

Значение има пътеката. Но коя е пътеката? Тя не съществува. Сами ще я прокараме. Просто ходи и търси пътя. Жаждата ти да намериш пътя ще прокара пътеката.

***

Между мен и живота влиза тълкуванието, оттук, колкото по-малко тълкувам, толкова повече живея.

***

Бой се от „успелите”. Един „Неуспял” избави историята.

***

Когато един ден изчезнат всички твои въпроси, тогава навярно ще получиш отговор.

***

Преди да дойде свършекът на света, повечето пъти е настъпил краят на живота ни. Най-вече на този, който от страх не живяхме.

***

Нашият разум е много малък, пълен с тълкувания. Животът е необятен, пълен с тайна. Нека спрем с тълкуванията и да живеем тайната.

***

Когато реално живееш със смисъл, не губиш пътя, а го намираш. Навярно някъде ще срещнеш опасно място, ще претърпиш крах, ще съгрешиш или ще се нараниш, това обаче се нарича живот. С други думи,  непрекъснати и променливи пейзажи, които се сменят, за да можем да получим уроците, от които имаме нужда. Не е лошо падението, нито крахът, а много повече неуспехът. Те са част от пътуването.

***

Много е древно изкуството на всички онези, които искат да контролират хората чрез вините. Те самите да не живеят и да не оставят и другите да се зарадват на живота.

***

Ако днес изглежда трудно и направо невероятно да кажем едно „Не”, това е така,  защото вече десетилетия наред се научихме да  казваме на всичко „Да”.

***

Най-големите лъжи се крият в „големите истини”.

***

 Радостта е малко странна, защото предпочита и й харесват простите неща, малките прости моменти. Затова с малко и  много прости неща човек може да е щастлив.

***

Много пъти думите покриват най-големите лъжи.

***

Не търси съвършеното, за да се скриеш, дири истинното, за да живееш.

***

Съвършени реалности в този свят няма. Колкото по-бързо го разберем и го приемем, толкова по-хубаво и реално ще живеем.

***

Едно кафе, малко диня и сърцето „избухва” в благодарност. При това спрях да чакам да се случи нещо велико, за да се зарадвам. Освободих се от очаквания. Омръзна ми чакането и мърморенето. От въпросите „защо” се разтоварих един ден, губейки се на дъното на отчаянието малко преди смъртта. Вече не питам, само се опитвам да живея, макар и с треперещи нозе, и да се смея с това, което ми дава всеки ден, всеки час, всяка минута, в която още чувствам, че дишам. Не очаквам никаква радост и така съм радостен.

***

Направихме нещо погрешно. Направихме нещо правилно. Паднахме и станахме. Съгрешихме и възкръснахме. Заплакахме и след това се разсмяхме. Уплашихме се и проявихме смелост. Обикнахме и ни обикнаха, влюбихме се и ни предадоха. Ама за да живееш, трябва да умреш. Без болка не съществува живот. Може да сме изпитали болка, но поне живяхме.

***

„Дишай”, му каза с императивен тон. „Дишай, моля те! Хубаво, съществуваш. Обичай сега. . .”, извика без да му даде възможност да реагира. „Хубаво, сега  живееш”. Огромна е разликата между това (просто) да съществуваш и (истински) да живееш.

***

Изпълваш се с надежда, когато знаеш, че зад това мрачно и сиво небе съществува невероятен  лазур.

***

Добре че в света има невротици, меланхолици, страдащи, несигурни хора и  такива с недостатъци, та и той да се изпълни с красота. Защото със „съвършените”, „безупречните”, „силните” и „балансирани” би бил толкова, ама толкова досаден и „съвършено” отблъскващ. Всичко би било толкова добре, че бихме умрели от прозевки.

***

В крайна сметка нещата, които ме поучиха, ме окървавиха до смърт.

***

Има някои моменти в „нюансите” на Рая.

***

Дотегна ми, уморих се по пътищата на идеологиите, на помислите, на ума, който отстои от сърцето и живота. От лъжичките с готови въпроси и отговори. Където чувстваш, че за всичко има едно готово решение. Не анализираме живота, а го живеем, покланяме се на  тайната и тя ни се открива.

***

Дотегна ми, уморих се по пътищата на идеологиите, на помислите, на ума, който отстои от сърцето и живота. От лъжичките с готови въпроси и отговори. Където чувстваш, че за всичко има едно готово решение. Не анализираме живота, а го живеем, покланяме се на  тайната и тя ни се открива.

***

Вече не търся „трансцедентни” чудеса в живота ми. Не очаквам да дойде някой велик ден. Най-голямата заблуда е да държиш шепа небе и да чакаш кога ще стане затъмнение, за да се удивиш. Очаквайки утрешния ден, губиш настоящето, което ти принадлежи. Вече едно „Добър ден!” и едно „Лека нощ!” са ми достатъчни, за да се прекръстя. Едно ароматно сутрешно кафе, една разходка, една прегръдка и две очи да ме гледат са „боговдение”.

***

Толкова сме „добре”, че накрая се прозяваме.

***

Много пъти се смея, когато виждам с какво се занимават хората и същевременно си спомням голите черепи при ексхумациите.

Превод: Константин Константинов

Реклама