Любовта не убеждава ума, а разширява сърцето

О. Харалампос Паподопулос

Когато плачеше и търсеше рамо, на което да отдъхнеш, винаги избираше моето. И аз никога не ти отказах, макар моето да бе  натоварено със собствените ми мъки. Когато обаче дните минаваха и върху пресъхналите ти устни се пробуждаха усмивки, ти раздаваше другаде твоите алени целувки. Но ето, че когато завесата се дръпне и  ръкоплясканията приключат, аз отново ще остана в живота ти последният зрител.

***

Когато се опитвам да ти обясня колко те обичам, чувствам, че смалявам толкова много любовта си. Виждаш, че такова е естеството на любовта, която умира, веднага щом започнеш да я тълкуваш.

***

Една дума, едно изречение, една фраза или едно послание е бегъл помисъл, но не е сърцето ми, не съм аз. Затова може много пъти думите ми да са те наранили, но сърцето ми винаги страстно те обичаше.

***

Много пъти езикът ми се обърква и крещи „обичам те”, докато душата ми жадува за „нужен си ми”.

***

Знаеш, има толкова претексти и оправдания, толкова начини някой да ти каже „Гледай си работата!”, че се потвърждава мъдрото правило, което гласи, че безразличието и нежеланието намират хиляди оправдания, докато любовта винаги има своя начин. Намира пътека, ако ще да не съществува ясен път. Доближава те и те утешава, ако ще да не се смееш, ако ще устните ти да нямат вкус на вишна и череша.

***

Неслучайно Юда предава Христос с целувка. С всичко най-любовно, което съществува на езика на тялото. За да ни напомня, че любовта е толкова близо до омразата, приятелството до предателството, обичта до страстта, свещеното до кощунственото, ученикът до предателя, блудницата до  девицата, смехът до плача, смъртта до възкресението. И ти след това искаш да планираш живота си. Търсиш сигурности.  Именно там животът избухва в смях, защото неговото естество е обратът.

***

Знаеш ли какъв ще бъде нашият ад и Рай?  Някой ден ще се гледаме вечно в очите.

***

Всеки път, когато ми казваше: „Искам да умра”, разбирах както никой път жаждата ти за живот. И когато подхващаше тези дотегливи разговори за „живота след смъртта”, които доникъде не водят, виждах колко ти липсваше любовта.

***

 В часа, който плака, заблестя.

***

Когато плака, заблестя, и когато изпита болка, разхубавя. Когато се нарани, се освободи, и когато закървя, се освети.  В крайна сметка смъртта ражда възкресения.

***

Ако не можеш да ме разбереш, поне не ме съди, и това е човеколюбие.

***

В крайна сметка от всички козметични продукти единствено сълзата разкраси очите ти.

***

Никога няма да те съдя, защото не живях живота ти.

***

Какво е чудо? Две ръце да те прегръщат  в  най-дългата нощ на живота ти.

***

Където намериш истинска топла прегръдка, там отдъхни, не е време за проби на смъртта.

***

Другият чувства нужда да се опре на теб, защото те обикна, а не защото търси „облегалка”.

***

След Юда целувките промениха своя вкус.

***

Ако не искаш да обикнеш, да загубиш, да изпиташ болка, да заплачеш, се подготви за ада.

***

В действителност се влюбваме в погледи. Когато телата разпръснат своите сили във времето, когато красотата се раздере в тревожни бръчки, единствено погледът ще цари в паметта. Единствено той се връща в най-дълбокото отечество на сърцето и възбужда неговите ритми.

***

Отново се скарахте? Наранихте се? Единият причини болка на  другия с думи и фрази, които стигат до кръв? Да, но нищо не приключва с една караница. Много пъти е началото за нещо голямо, по-истинно и по-силно.

Не търсете кой е виновен, кой е сгрешил, това е нещо второстепенно пред любовта ви. Кажете си взаимно „давам ти моята справедливост,  ти ми дай любовта си”. Ако проумееш, че любовта не „разбира” от „правосъдие” и че този, който истински обича,  не търси неговото, а желае единството, тогава ще видиш, че прегръдката и целувката е отговорът и решението едновременно.

Когато ти казвам „Христос воскресе”, се усмихвай, това е най-звучното „Воистину воскресе” в света.

***

Не искам да разбера любовта, а само да я преживея. Защото това, което чувстваме, не се обяснява, а се преживява. Целта на любовта и обичта не е да убеди ума, а да разшири сърцето.

***

Когато ти казвах да си тръгнеш, те обичах невероятно, и когато се карахме, любовта течеше в кръвта ни.

***

Когато спреш с обясненията, си срещнал твоя човек. Защото любовта не понася обяснения.

Из „Мисли“

Превод: Константин Константинов

 

 

 

Реклама