Божият човек знае да чака

О. Харалампос Пападопулос

Великите дарове винаги са съпровождани от големи изпитания, преди и след тяхното идване. Това е така, защото добрият Бог знае нашия болен нарцисизъм, където искаме да узурпирме всичко за наша полза. Затова наред с дара и харизмата допуска и изпитанието. По този начин ни държи смирени, за да не се възгордее умът ни, припомня ни, че харизмата е дар, а не индивидуално постижение.

Затова и св. ап. Павел, който имал голямо изкушение и молил Бога да му го отнеме, чул отговор от небето, който казвал „стига ти Моята благодат”. Какво означава това? Означава, че имаш благодатта, не искай да се заличат всички проблеми от живота ти, защото не ти е от полза. Полезното за теб е да съществува сянката, защото само така можеш да търсиш усилено светлината. При това тайната не е заличаването на проблемите, а тяхното преобразяване. . .

***

Помислете си ако нямахме какво да крием, колко щастливи щяхме да бъдем? Страхуваме се да не би да нараним другите и себе си, не казваме това, което чувстваме и усещаме, избягваме болезнените чувства, но така се разболяваме, след като се принуждаваме да поглъщаме несдъвкано всичко онова, което ни е безпокои.
Но основният ни страх е да не би другите да открият кои сме, а не кои изглеждаме, че сме. Паника пред разкриването на нашата действителност.

Христос на Таворската планина, в деня на Своето Преображение, явява реалното Си лице и никой не иска да си тръгне от Него.
Наистина, ако открием истинското си лице, отвъд ролите и маските, които носим всеки ден, колко хора ще поискат да останат с нас? Сигурно ли е, че тези, които сега са до нас, ще останат? И знаете, онова, което ужасява, не е грехът, а лицемерието. Грешникът, немощният и разбитият човек, е симпатичен, обичан, много пъти светъл в своите рани. Отблъскващ е лъжецът и лицемерът. Този, който кръщава своя порок добродетел и иска или направо налага на всички да се кланят на неговата лъжа.

***

Една важна форма на любов е да проявяваш търпение към времето и ритъма на другия. Не всички узряваме по същия начин, нито по едно и също време. Навярно в нашата връзка единият изпреварва другия в душевен и духовен аспект.

Божият човек знае да чака. Не порицава забавянето на другия, не размахва пръст, не се прави на учител, умен и можещ. Защото не е (такъв). Просто неговото душевно и духовно узряване или просветление е станало по-бързо в съвместния път с неговия другар.
Научи се да обичаш, да очакваш, да претърпяваш, да разбираш и най-главното да не угнетяваш твоя спътник, децата ти, приятелите ти в името на Бога.

Христос за всеки от нас има Своя начин и време. Чух един хубав израз от артиста Арис Серветалис «Бог не е за всички, а за всеки отделно. . .».
С други думи, Бог не ни гледа като безлична маса или тълпа, а като уникални и неповторими личности. Така Той оформя за всеки от нас една уникална пътека, която можем да извървим, дори и да се наложи много пъти да се окаляме или да се препънем.
При това нека не забравяме, че за да се научим някога да ходим, се наложи много пъти да паднем…

Превод: Константин Константинов