Слово за Бога

2019-02-28-17-26-43-1200x900

Автор: о. Харалампос Пападопулос

В часа, в който си в ада, в часа, в който се влачиш по влажния под, и с викове вътрешно се разкъсваш на две, в онзи час ще ти се яви. Ще почувстваш Една невидима прегръдка да успокоява твоята агония и страх. Тогава, когато всички патерици на „егото” се счупят като сухи февруарски клони. Съпротивата ще падне и тялото и душата за първи път ще се оставят на Неговата прегръдка, ще почувстваш, че Някой те е обикнал много отвъд думите и идеите. Събери сили, дръж се здраво, не Го заменяй в часовете, в които се почувстваш  сам, в часовете, в които мнозина  презрително ще ти обърнат гръб. В часа на голямото изкушение не поставяй друг бог на Неговото място, защото Той е там в твоята издръжливост, в твоето търпение, в непресъхващата усмивка, в непомръкналите  очи, в цъфтящата надежда, в жаждата за живот,  която още те разтърсва, в най-сладките думи на твоята болка. . .

„В събореното гнездо птиците чуруликат,

 затова им завиждам, а не защото летят”.

***

Боже мой, дай ми чадър да не се намокря много, защото още не съм изсъхнал от вчерашната буря.

***

Който иска да спаси своето „достойнство”, не познава любовта и Бога.  Съблечете се от всеоръжието на егото.

***

Има моменти, в които не ти достига кислород.  Не ти достигат сили. Искаш една целувка, пълна с живот. Там някъде започва връзката с Бога.

***

Не се остáви на любовта и искаше да се оставиш на Бога? И в тази връзка отново искаше да наложиш контрол. Да направиш Бога занимавка на твоя нарцисизъм. Научи се да се оставяш на това, което не контролираш. Научи се спасението ти да не зависи от  твоите постижения.

***

Повечето пъти в дълбочината на нещата вярваме в бога, създаден от нашите най-дълбоки нужди. Ние го извайваме. С наши невидими материали.

***

Добре че Бог не изпълнява всички наши молби е всички наши желания, защото повечето пъти те са абсолютно рушителни за нас. За съжаление  разбираме това след години и след големи премеждия.

***

За да приема Твоята Светлина, Господи, трябва да изключа всички мои светлини.

***

От момента, в който Бог става Човек, небето вече не съществува като място на среща с Бога, а само човешкото сърце.

***

Който се страхува от Бога, се страхува от себе си. И който трепери пред заплахата от ада, се страхува от живота.

***

Бог не е нещо, което  търсим да намерим обективно, както загубения ни часовник под възглавницата. Той е нашата  постоянна ненаситна жажда за смисъл на живот. Този огън, който се запалва в нас и няма да изгасне. Едно трайно отсъствие, което искаме да изпълним.

***

При Христос отиваме не защото се страхуваме, а защото обичаме. Няма да бъдеш „съден” заради товав колко се се страхувал от Него, а колко си Го обикнал.

***

Там, където чуваме или виждаме  думата справедливост или Божий съд в църковните текстове, автоматично трябва да поставяме и думите любов и милост. Божията справедливост няма никаква връзка със светската справедливост. Да не пренасяме сцени от светската справедливост в пространството на Бога. Божията справедливост прощава на блудния син, на разбойника, на блудницата, заплаща еднакво на работника  от сутринта и на работника от последните часове. Св. Исаак Сириец казва: „Никога не наричай Бога справедлив. Опри се върху несправедливостта на Бога, която е Неговата безкрайна любов“.

***

Бог не е една дума, а една връзка.

***

Когато плача, си спомням за Христос, насълзен пред гроба на приятеля Му Лазар, и това ме утешава. Когато се страхувам, мисля за Христос в онази нощ в Гетсимания, с кървавата пот, която  се  стича по челото Му, и това ме успокоява. Когато ме предадат в любовта, си припомням онази целувка на ученика, който завинаги щеше да промени вкуса на целувката в предателство. Но повече в часовете, в които изпитвам болка и чувствам самотата на кръста да пропуква моите сили, мисля за Теб, Христе мой, Който се провикваш със скръб и вътрешна борба към Бога: „Защо Ме остави?”. Повярвай ми, че това е най-голямата утеха за един човек, който стои на ръба на бездната.

***

Казваме, че Христос е Син Божий. Изцяло Човек и изцяло Бог. Но помисляли ли сме някога какво означава това за живота на човека?  Че за първи път в историята човекът придобива най-голямото достойнство, най-голямата чест и същевременно ценност: става дете на Бога?

***

Господи, дай светлина на живота ми, за тъмнината сам се грижа.

***

Искаме от Него, но не Него. Искаме плодовете на една връзка, а не самата връзка. Жадуваме за Божия Рай, а не за Самия Бог.

***

Днес има страхотно лазурно небе, пълно със светлина. Светлина, превъзходна светлина! В крайна сметка, Боже мой, колко лазур криеш зад сивотата и колко Възкресение зад Кръста?

***

Бог винаги ни приготвя една изненада, един подарък, най-вече в дните, в които не празнуваме.

***

Когато се опитваме да контролираме Бога с нашите духовни постижения, Той ни се изплъзва сред парадоксалността на Неговата любов.  Така, за да остане винаги непредвидим и пълен с изненади, които отменят дотегливостта на „добродетелните”  и „чистите”.

***

Млад клирик. Не се е „борил” достатъчно с Бога. Нито връзката с Него още му е коствала нещо. И с лекота бръщолевеше „богословски” приказки. Да говори за неща, които не е преживявал. Говореше за вечния живот, рая и ада и раздаваше места. „Бог” на мястото на Бога. Тогава си спомних думите на С. Зумбулакис „Трябва винаги да знаеш какво е това, за което говориш. Лично не приемам да чуя за възкресението на мъртвите, освен от някой, който се намира в последния стадий на рака”.

***

Боже мой, от малко дете ми казаха, че ще ме накажеш за моите грешки. Извинявам се, но не ги послушах и повярвах в Твоята безкрайна любов.

***

Благодаря Ти, Боже мой, че не ме направи съвършен. Би било много скучно и отегчаващо.

***

Когато „преживяваш” Бога като закон и брониране на егото, тогава ще се затрудниш твърде много да Го разпознаеш като Жених на Църквата.  Защото Той няма да поиска от теб твоите успехи и постижения, а сърцето ти. По думите на Патерика, „ако имаш сърце, можеш да се спасиш”.

***

Бог се крие и се явява, за да не Го „убият”  нашите сигурности.

***

Какво ли не чу, за да ни спасиш, Господи!

***

Чудото е гледка, а не зрелище.

***

Чрез изпитанията Бог ни затваря очите, за да погледнем „по друг начин” нашия живот и собствено ни аз.

***

Знаеш, Господи, мнозина желаят да свалиш трънения венец. Ние, страхливите, не искаме да ни напомняш докъде стига любовта Ти.

***

Знаеш ли как говори Христос? Шепнешком. Да не те ужасява и да не те плаши. С любов.  Имаше нощи, в които утрото  ме срещна в прегръдка с иконата на Христос. Там, на границата на логиката и на лудостта, на предела на тоталното отчаяние, Той винаги се появяваше. Една нощ ми „прошепна”: „Не се страхувай, никога няма да те оставя . .” Знаеш ли колко пъти чух този израз в живота си? Но никой никога не го изпълни. Всички изчезнаха, след като първо се поругаха над твоята душа и плът. Само Ти, Христе мой, се отнесе с уважение към мен.

***

Тежко е да гледаш небето, да говориш на Бога и да чувстваш пълно мълчание. Да чувстваш самота, която помрачава всяка клетка на  твоето същество. В този момент не можеш да правиш нищо. Чувстваш скръб и пълна скованост. Никакво желание за живот. И вярата ти – изгубена в мрачни мисли и бурни помисли. Обаче, помни, не след дълго, навярно и след години, със същите очи ще гледаш отново небето и ще казваш на Бога: „Благодаря ти, Боже мой, че не ме чу и не направи това, което Те молих”. „Благодаря Ти”, както  казва един мой приятел, „че ме остави да разруша себе си и да намеря себе си”.

***

Божият Промисъл е като бурен вятър, който постоянно сменя посоката си по напълно парадоксален начин. Опитваш се да избягаш, но той  не те оставя. Колкото повече се съпротивляваш, вятърът става по-бурен и гони твоите стъпки. Блъска те до границите на твоята издръжливост и отвъд нея. Ако съумееш да не погинеш в часа, в който вятърът реве и дъждът бичува яростно твоето същество, да знаеш, че ще бъдеш победител в утрешния слънчев ден.

 

Превод от гръцки език: Константин Константинов

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s