Страхът се нуждае от прегръдка

Автор: о. Харалампос Папасопулос

Чувствителността за този, който я има е кръст, а за тези, които са около него – възкресение.

Спри да оправдаваш всички и да обвиняваш само себе си. Не винаги ти си виновен.  И твоето аз се нуждае от разбиране.

За да издържим другите, трябва да издържим себе си.

Когато не се чувствам добре, по странен начин чувствам, че хората се интересуват повече от мен. Оттук  моето болно  и скришно аз се пита: защо да оздравея? След като в  „болестта” получавам повече. В крайна сметка да не би за определени хора болестта да е по-позната и удобна?

Платих скъпо за тази усмивка върху устните ми и няма да оставя никой да ми я отнеме.

Не оставай никой да влиза в живота ти и безразсъдно да краде усмивката ти. Никой не знае колко ти костваше, за да я съградиш върху треперещите ти устни.

Колко свирепост се наложи да проявиш, за да не се види твоята невероятна чувствителност!

Страхът се нуждае от прегръдка. Той е част от нас, която не е познала любов, и „вие”…

Години наред ще търсиш някой герой да те избави, до онзи ден – след ужасни и тежки изпитания- в който ти ще станеш „героят” на твоето аз.

Това тяло, към което се отнасяш като към бунище, хвърляйки в него всякакви отпадъци, които срещаш, се научи да го зачиташ, най-вече да го слушаш. Защото, когато всички ще ти казват лъжи, опитвайки се да измамят нуждите на душата ти, то ще крещи сред болки и болести нещо, което ти забрави и никой не ти припомни: да бъдеш себе си.

Престани да търсиш твоята ценност от погрешни хора. Твоята ценност само Бог я знае и онези, които реално те обикнаха.

Колкото и да ни затруднява животът, колкото и хората да се държат грозно с нас, едно нещо да не допускаме да стане – да загубим себе си, изменяйки нашия характер. Поражението не е да губиш от другите, а да губиш собственото си аз.

Беше винаги „доброто дете”, на разположение за другите, когато имаха нужда от теб, когато те потърсиха, по всяко време от денонощието. Когато паднаха, ги вдигна, когато съгрешиха,  ги покри,  когато те пренебрегнаха, ги оправда, когато те отхвърлиха, им  прости. Беше на разположение за всички, забравяйки обаче някой – твоето собствено аз. Затова и то ти отмъсти, ядейки собствената ти плът. Защото забрави нещо много важно, че от същото уважение и същата любов, която проявяваш към другите,  има нужда и твоето аз. Но ти не никога го обикна,  въпреки че те молеше по хиляди начини.

Не се плаши от промените и различните фази, през които минаваш в живота си. Опитай се да бъдеш себе си и колкото  се може по-автентичен във всичко, което правиш, в която и ситуацията да се намираш. В радостта, скръбта, в добродетелта и падението, в смеха и сълзата, там, където чувстваш Бог да ти „говори”, там, където се чувстваш разбит в Неговото „отсъствие”. Бъди там. С живо присъствие. Не се страхувай да преживееш всичко и да минеш през всички фази на един истинен живот. По-добре болката от един автентичен живот, отколкото криеницата във вонящи скривалища.

Само този, който коленичи, огъна се, почувства  страх и изропта силно, един ден е стигнал до истинското славословене на Бога. Защото Божията благодат почива в искреността на нашата душа, а в  честните обятия процъфтява Раят.

Бъди себе си, защото, каквото и да скриеш, рано или късно животът ти ще го яви. Каквото не кажеш, тялото ти ще го разкаже и каквото си удавил на дъното на сърцето си, снагата ти ще го изхвърли на бреговете на твоята плът. Колкото и да бягаш, от себе си няма да се скриеш. Всички мечти=хубави сънища, които предаде, ще станат кошмари.

Оставете листа  хартия и молива, сметките и равносметките. И тази година една прегръдка търсихме, една целувка закопняхме, едно дълбоко приемане, което ще разсее смъртта, потърсихме, макар никога да не го разбрахме. При това ние се боим да изповядаме най-значимите неща дори  на собственото ни аз. Изричаме само онези неща, които издържаме, другите стават неизречени молитви.

Превод: Константин Константинов