Страстите и изкушенията са пътища, които ни водят към Бога

Автор: о. Харалампос Пападопулос

Страстите са школа по добродетел. Падайки, се научаваш да ставаш.

***

Всеки път, когато гледам лика на преп. Мария Египетска, мисля, че страстите ни никога няма да ни оставят, а се преобразяват и трансформират. Напразно се самобичуваме да изкореним страстите. Това, което е нужно, е с помощта на благодатта да насочим същите душевни сили към благото, свещеното, към Бога. Преп. Мария никога не спряла да бъде една дълбоко влюбена жена. Но тя насочила тази нейна любов, тази нейна любяща сила към Христос. Това е тайната. Да не се караш с мрака в теб, а да направиш място да влезе светлината.

***

Покланяме се на Кръста, но не го живеем като екзистенциално откриване на себепринасяне и жертва, което превръща смъртта в отношение. Всеки път, когато се разпъвам в любовта, разбивам смъртта в мен. Защото смъртта е страх, затвореност, безсилие да отворя сърцето ми за другия и Другия.

***

Днес на Утренята размишлявах, че книгите и беседите с проповедите са много хубави, но нека да признаем: в крайна сметка единствената ни проповед е начинът, по който живеем.

***

Мнозина в пространството на религията чувстват едно тревожно фиксиране в греха. Страхуват се да не извършат грях. В действителност се касае за преименуване на страха им от живота. От живота се боят. Защото животът има в себе си риск, няма сигурности, и се разтърсва от обрати. И ние повечето пъти искаме да контролираме събитията, себе си, другите, Самия Бог. Който обаче живее, ще направи и грешки, и грехове – като тварен и смъртен човек. Както правилно казва старецът Емилиян Симонопетритски: „Страстите и изкушенията са лоши, но и добри. Те са пътища, които ни водят към Бога. Даряват ни опит от живота”.

***

Само демонът е отегчителен, повторяем, дотеглив и крайно формален. Божественото е удивително. Различно. Вкусно, звучно, и изключително сладко. Не се повтаря. Не уморява. Не отегчава и не укорява никога и никого. Затова тези хора от вас, които можете да живеете красотата на моментите, сте благословени. Тези, които можете да се радвате с прости неща, сте благословени. Тези, които всеки ден живеете ново откровение на живота, което от само себе си е откриване на една красива тайна, сте благословени.

***

Всички мислят какви подаръци ще направят тези дни: намери едно сърце в самота и го почувствай.

***

Гледам Рождественските ясли в градовете. Радостни и искрящи лица, засмени и благоуханни животни, златисти и неувяхващи житни снопи, светлини и лампички. Смея се на фалша. Защото нещата не са били само такива през онази нощ. В крайна сметка 2000 години минаха и още не можахме да простим на нашия Бог, че се роди в обор. Неговото смирение ни разбива. Това е така, защото Той се влюбва и не служи на Своя „имидж”..

***

Каква надежда чувствам, че моят Бог губи Своето „достойнство” като се ражда в обор.

**

Колкото и дарове Бог да ти праща в живота, ти ще ги разрушиш по един невероятен, невротичен начин, ако в теб не преодолееш вината, която чувстваш, когато ти се случи да преживяваш нещо красиво.

***

Търсим чудото на изцелението. Човешко и разбираемо е. Но помислихме ли, че да посрещаш болестта с търпение и надежда е най-голямото чудо?

***

Христос не иска да ни излекува без да ни научи как да бъдем здрави. И за това е нужен труд, търпение и преди всичко време. Въпросът не е да се изцелим в конкретен случай или да преодолеем някоя пречка в живота си, а да се научим да живеем по дивен начин и в пълнота. Да живеем, а не да оцеляваме.
Християнинът не се подвизава заради неговото съвършенство, а за да признае своето несъвършенство.

***

Скърбиш и се радваш едновременно, че съумя да видиш греховете си и да направиш един екзистенциален завой. В това има радост, има светлина и надежда. Защото видя раните си и можеш да се надяваш на изцеление. Преди всичко, защото вече разбра кой си в онтологически смисъл и се обръщаш натам, където би трябвало да си облегнал твоето същество – към Бога и Неговото човеколюбие. Но ако чувстваш вини, скръб, униние, чувство, че си най-неуспелият и лош човек на света, за когото не съществува спасение, тогава нямаш духовно здраве. Нека не бъркаме депресията с покаянието, в което има благодат и радост.

***
Видях те върху Кръста, и макар и за малко се усмихна. Да, но това бе много по-превъзходно от десетки молитви.

***

Постиш, молиш се, черкуваш се не просто, за да се почувстваш красиво и спокойно на психологическо равнище. Това са „вредните изпарения” на егоизма ни, който използва религията, за да се почувства силен. А защото по този начин демонстрираш своето намерение и разположение да срещнеш Бога и чрез Него себе си, ближния си. Това са символични действия, пълни с истина, на едно същество, което търси връзка.

Превод: Константин Константинов