Бог се нуждае от пространство, за да дойде

rock-1839298_960_720

Автор: о. Харалампос Пападопулос

Говорейки за нашето скришно противящо се аз, което подлага крак на  съзнателната част на нашите решения и избори, доста хора се запитали: „И как можем да спрем този саботьор?”  И друг път съм казвал, че отговорите не са толкова лесни, както въпросите. Това е така, защото целият живот и съществуване е един въпрос, една тайна. Въпреки това чувствам, че първата и реална стъпка е признаването на нашето трайно, противящото ни се аз. Да разберем, че в нас живеят и други форми и аспекти на нашето аз. Ние какво сме направили? Страните на нашето аз, които ни ужасяват и стресират и смятаме за неуправляеми, ги свалихме в мазето, спряхме им осветлението и ги оставихме без вода и храна. Смятайки, че така ще умрат. Да, но те не умират, а живеят в  нашите сънища=мечти и най-вече в нашата реалност.

Твърдо вярвам, че без Божията благодат човекът не може да се изцели екзистенциално. Със сигурност е нужно и нашето усилие, много пъти помощта на някой специалист психиатър,  особено когато е  налице психосоматична дисфункция. Но най-вече е необходима Божията благодат. Без нея никое пътуване към дълбочината на битието не стига до крайна си точка, а потъваш по пътя.

***

В голямата любов няма големи думи. Думите са нужни там, където единият се опитва да убеди другия. В любовта не убеждаваме, а отдаваме – не вещи, а себе си. Любовта няма нужда от обяснения, защото е преживяване и опит, отвъд словото.

Няма думи, които да са дали отговори колкото една прегръдка или една целувка. Затова и когато намерим нашия човек, го разбираме, защото докато му казваме малко неща, той чувства повече. Колкото повече любовно мълчание има между вас, толкова по-голяма любов чувствате. „Доколкото се нуждаем от думи и дела и видими доказателства, това означава, че не сме стигнали до дълбочината и пълнотата, която търсим. Не сме преживели мълчанието, което обвива двама човека в топла близост”. Това, разбира се, го знаят както никой друг влюбените в Абсолютния – в Бога, защото знаят, че молитвата е преживяването на най-дълбокото мълчание, което става Среща. Когато вече нямаш нищо да кажеш, тогава Бог започва да казва всичко.

***

Ние, хората, искаме един Бог, Който да ни прилича. Да се гневи на нашите грехове, но най-вече на греховете на  другите и да им отмъщава. Така не е нужно да преобразяваме живота си, този бог ни прилича толкова много, че го притежаваме. По наш образ е. Другият, Бог Отец, Който Христос ни откри, между нас казано,  не Го понасяме много, защото обича, прощава, дава възможности и най-вече не наказва враговете ни. Много е светъл за нашия мрак. Обича много и ние не понасяме това.

Славя Бога и ранните църковни  общности, които са ни дали Евангелието, притчата за блудния син, другата за стопанина и лозето, но и случаите с блудницата,  с хваната в прелюбодеяние жена и разбойника на кръста. Сега имаме тези неща, Боже, но отново Те представят като наказващ, отмъстител, жесток, кръвожаден, а Твоята справедливост я разбират с човешки картини и критерии. Представи си Христе мой, да ги нямаше всички тези неща, които Ти каза и направи. Тогава нямаше да ни гори „адският” огън, щяха живи да са ни изгорили някои от онези, които чувстват, че Те определят.

***

Чувствам, че цялата аскеза на човека в Църквата има за цел съграждането на едно евхаристийно и доксологично битие, което ще може да се радва на дара на  живота. Изобщо не е случайно, че основният акт на Църквата е св. Евхаристия. Оттам произтича всичко в живота й. При това знаем много добре нашето пристрастяване към ропота. Тоест колко много отказваме да проявим в нашето всекидневие красивото и радостното, положителното и благословеното и да не се фокусираме едностранчиво в трудните и скръбни неща, защото несъмнено съществуват, но не са само те в живота ни.

Заслужава да прочетем какво е казал един американски православен християнин, когато изгубил възлюбената си съпруга от рак и останал с техните две малки деца: „Има моменти, в които изпитвам твърде много болка и ми липсва твърде много. Но добрините, които стори в живота ми,  са в мен много повече от болката от отсъствието й. И съм благодарен на Бога, че беше част от  живота ми”. Същият човек написал преди да умре за жена си, виждайки я да гасне: „Близо е до мен, но я чувствам да се отдалечава. Тръгва и се изплъзва от ръцете ми. Това ме кара да изпитам болка, но ме утешава фактът, че отива в ръце, които я обичат повече”.

Може думите му да ни се сторят далеч от нашето собствено духовно състояние и опит, но това е отношението, което трябва да има християнинът. Ако ме попитате „Може ли това да стане без Божията благодат?”, отговорът ми ще бъде: „Не”.  Защото едно такова отношение очевидно показа преодоляване и преобразяване на границите ни. Но в Църквата това е основата на живота ни, ние да признаваме „малкото” и Бог да го прави много.

***

Виждаш хора със страсти и грехове, грешки и пропуски, но веднага щом се обърнат малко към Христос, вкусват големи духовни радости. И други, които години наред са навярно от деца в Църквата, но животът им е без вкус и цвят от опита от Бога и сладостта на благодатта. Тогава в теб съдбоносно се пораждат въпроси: „Но защо?  Кой е виновен за това?”. Отговор получих през една красива  нощ в една килия на Света Гора.

– Отче – попитах – но защо Бог дава благодат на човеци, които  не са толкова аскетични и безстрастни, а други с много подвизи и духовен труд ги оставя години  наред в битката?

–  Защото, благословени, те се чувстват самодостатъчни. Чувстват, че всичко правят точно и перфектно.  Техният най-голям грях е тяхната „добродетел”… Правила, закони, страхове, вини, мании, поддържане на всяка цена на техния имидж и профил, себеоправдаване и усещане за духовни постижения, които не оставят никакво място, за да дойде за Бог. Създали са си един стабилен окоп на „егото”. А Бог се нуждае от пространство, за да дойде; Светлината търси пропукване, за да прогони мрака… Хората на благодатта са „пропукани”.

***

Колкото и един човек да е паднал в гибелни грешки, дори да живее в ужасни страсти и грехове, немощи и крах, не престава да е Божий образ, т.е. в него да живее божественият елемент. Затова и прошката не е просто едно емоционална търпимост към другия, а и виждане на Бога в дълбините на битието на другия човек. Прошката не е емоция, а акт на живот, движение и откриване. Правя място в живота ми за другия дори с неговите грешки. Не търся да го променя, нито да го съдя или изтълкувам, а да го обикна, така, както е, а не както бих искал да е. Прошка означава да правя каквото зависи от мене, за да бъде другият добре.

Църквата не е общество на съвършени, а пространство, където с Божията благодат се борим с нашите травми и мракове. Джим Форест казва: „Нека признаем: за повечето от нас още е нощ. Защото, вместо да виждаме братята ни, ние виждаме табели: черни-бели, мъже-жени, хетеросексуални-хомосексуални, либерални-консервативни. Въз основа на тези биполярности се научаваме кого да посрещаме добре и кого да държим на дистанция, за кого да ни е грижа и кого да игнорираме,  ставаме накратко жители на нощта. . .“

Истината обаче е, че за да се случи горното, не е достатъчно само нашето желание, а е нужно укрепването на Божията благодат. Въпреки това ние ще направим това, което можем и издържаме във всяка фаза на живота – ще обичаме другите, без да мислим дали го заслужават или не.  Тази наша постъпка дори и да не е в съвършена, ще доведе до следващия стадий, когато в нас ще развидели царството Божие, тоест когато другият престане да бъде нашият враг и стане нашият брат. Това  именно е онзи момент, в който нашето същество чрез Божията благодат осъзнава, че усещането за открояване е било нашата най-голяма заблуда, след като в действителност сме обединени, тоест всички сме едно…

Превод: Константин Константинов

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s