Най-големите лъжи се крият в „големите истини“

74985508_1084637088406141_8511531527379615744_n

Автор: о. Харалампос Пападопулос

 

Много е древно изкуството на всички онези, които искат да контролират хората чрез вините. Те самите да не живеят и да не оставят и другите да се зарадват на живота.

***

Ако днес изглежда трудно и направо невероятно да кажем едно „Не”, това е така, защото вече десетилетия наред се научихме да казваме на всичко „Да”.

***

Най-големите лъжи се крият в „големите истини”.

***

Радостта е малко странна, защото предпочита и й харесват простите неща, малките прости моменти. Затова с малко и много прости неща човек може да е щастлив.

***

Много пъти думите покриват най-големите лъжи.

***

Не търси съвършеното, за да се скриеш, дири истинното, за да живееш.

***

Съвършени реалности в този свят няма. Колкото по-бързо го разберем и го приемем, толкова по-хубаво и реално ще живеем.

***

Знаеш ли колко мощни, правдоподобни и реалистични аргументи изтъква умът ни, само и само за да не настъпи промяната в живота ни?

***

Колко роли да издържи един човек? Колко „живота” в един живот, който настоятелно иска от теб да живееш твоя собствен?

***
Повечето пъти зад пълната с патос фраза „Липсваш ми. . .” звучи нещо по-силно и оглушително истинно: „Липсвам на себе си”; това е най-мъчителната липса, когато откриеш, че ти липсва самото ти аз, самият ти живот.

***

Във вика на Христос горе на Кръста всички разпознаваме себе си. Рекалкати казва „Човешкият живот идва чрез вик. Всички сме били един загубен вик в нощта”. Един вик в търсене на любов и грижа, друг път на желание, много пъти вик на абсолютна болка и самотност върху кръста на изпитанието. През всяка Страстна Седмица ме поразява този вик на Христос на Кръста „Жаден съм. . .”. Цялата жажда на човека за смисъл и избавление върху устата Му. Изобщо не е случаен отговорът, който войниците дали на искането на Христос, „жлъчка и оцет”, с това Го напоили. И е важно да осъзнаем, че светът това дава на всяко човешко същество, което търси и жадува за справедливост, невинност, детско изражение и нежност, тази поезия в погледа и докосването на нещата и идеите. Нека бъдем екзистенциално искрени, този свят не може да насити нашия глад и жажда, съществува нещо по-дълбоко в нас – отвъд рационалното тълкувание и контрола на Егото- което търси абсолютното и целокупното, едно желание за Рая и това изобщо не е случайно.

 

Превод: Костантин Константинов

 

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s