apple-3341245_1280

Автор: о. Харалампос Паподопулос

Ще ти го кажа просто и по човешки, от моето духовно равнище, което е ниско и земно, защото се уморих от сложни анализи.

Не очаквай животът да те попита дали и колко издържаш. Това никога няма да стане.

Не очаквай да се появят съвършените условия, за да кажеш: „Ще живея!”. Живей днес и грабни възможностите, които Бог ти дава като белези на Своето присъствие.

Не очаквай да се създадат идеалните състояния, за да се засмееш. Винаги ще има едно „но”, което да оставя горчив вкус в устата ти. Една причина да протестираш и да изпаднеш в меланхолия, за да развалиш всичко и да спреш да се смееш. Не пилей радостта в лъжата за утре. То не съществува.

Не очаквай да намериш съвършения баща или майка, за да нямаш рани.

Не очаквай да намериш съвършения съпруг, защото просто няма да го намериш.

Не очаквай да създадеш съвършените деца, защото такива просто не съществуват.

Не очаквай да срещнеш съвършените приятели, защото дори ти не си такъв. Въобще не търси съвършенство в човешките неща. Един тварен и тленен човек не може да прави нещо повече от грешки. Това е и неговата красота – че бидейки несъвършен, търси съвършенството.

Не очаквай да намериш идеалната работа, защото просто ще останеш безработен. Не очаквай да ставаш всяка сутрин и да казваш: „Колко хубаво, че ще ходя на работа!”. Забрави. Всички хора имат моменти, в които им тежи, отегчават се, изморяват се и желаят нещо друго, нещо различно от онова, което рутината на всекидневието им налага.

Не очаквай да намериш съвършения дом, за да се насладиш на залеза. Погледни от прозореца и го виж. При нужда излез на терасата, но го виж, не отлагай.

Не очаквай да имаш съвършената компания, за да отидеш на разходка. Тръгни, макар и сам. По пътя ще срещнеш спътници.

Не очаквай да получиш всички отговори, за да секнат въпросите. Отговорите обикновено идват, когато престанем да питаме.

Не очаквай да видиш Бога като едно „същество”, което излиза от небесата, подобно на холивудски филм. Това просто никога няма да стане и ще загубиш възможността да Го срещнеш във всекидневието.

Не очаквай да намериш безгрешния и съвършен духовник, защото той не съществува. И там, където мислиш или са те убедили, че си го видял, бягай далеч, не ти е нужен. Това е психологическа „патерица”. Съвършенството принадлежи само на Бога.

Въобще в този живот не съществуват съвършени състояния, съвършени условия, съвършени лица. Тези неща са след края на тукашното представление.

Оттук нататък какво да правя? Можем просто и без насилие да се помирим с нашето безсилие и несъвършенство. С моето и с това на другия, на хората, които ни заобикалят.

Живея, както мога и колкото мога, със славословие и благодарение. Много ясно разбирам, че не мога да имам или да направя всичко. Никой не може да бъде идеален. Дори светците имат своите „лоши дни”. И това е знак за тварността и променливостта на този свят. Това, което е нужно, е да не се разочароваме в тези трудни моменти. Да не се самобичуваме и да не губим хладнокръвието си. Нито да бързаме и да искаме да изчезне и да се заличи „злото”, което ни е споходило. Бидейки помирен с реалността на живота и свързан с Бога, започвам бавно, спокойно и без вътрешно насилване да правя това, което мога, и да издържам при всяко едно обстоятелство. Свалям наметалото на супергероя и оставям зад себе си неврозата на перфекционизма. Живея със своите грешки и точности, недостатъци и празноти, които конституират моя живот. И както казва Маро Вамвунаки: „Грешката не е право, тя е задължение! Трябва да живеем …”.

Източник: „Всеки край е едно начало“